ЛЕКСИКО̀Н м. 1. Остар. Речник. — Иди отвори на Владикова дебелия лексикон и дири някоя дума. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 77. Със сбиранието си за път привързах малко, та заборавих да си зема руско-французския лексикон. АНГ I, 209. Добре би било да имаме граматика и лексикон на язика си. Люб., СбПер. п, 37. Кога и да е ще се яви у нас речник с всички славянски думи и тогава вече няма никой да среща мъчнотии. Няма освен всеки да го купи и като му се изпречи някоя чужда дума, да потърси в лексикона. СбНУ XI, 693. // Справочник. Ломоносов съставил в 1763 г. точен план за издаването на икономически лексикон на руските произведения с приложение на съответните карти. А. Бешков и др., ИГ, 124.
2. Остар. Книж. Речниковият запас, словното богатство на даден език. — Ти не ги гледай, че са такива мазни (бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се), не гледай, че се увиват около тебе. Ал. Константинов, БГ, 6. // Броят на думите, употребявани от всеки човек поотделно. Момчетата от първия етаж го обичаха и се бояха от него. Обичаха го, защото по възраст и лексикон той беше далеч по-близо до тях от гипсираните членове на колегиума. С. Северняк, П, 253. Ако човеческият език са обогатява съобразно с умственото развитие на говорящите, то лексиконът на нашите доисторически прадеди е бил не по-богат от лексикона на днешните папагале. СбС, 10.
3. Разг. Характерна за ученическата възраст игра на въпроси и отговори, попълвани в специална тетрадка, която е форма на опознаване и общуване. В лексикона на моята приятелка най-много въпроси има за естрадната музика, за роксъставите и за криминални романи.
— Γρ. λεξικόν. — Π. Берон, Рибен буквар, 1824.