ЛЀКТОР м. 1. Мъж, който изнася лекция, беседа; оратор. От време на време пенсионерите отиваха групово в читалището, за да чуят лектор от окръга или от София. Р. Михайлов, ПН, 88. По онова време любим лектор на интелигенцията в работничеството не само в София, а в цяла България бе големият учен, професор д-р Асен Златаров. Ив. Димов, АИДЖ, 45. „Сега към лектора се аз обръщам / u с топла благодарност му отвръщам, / загдето прояви добрата воля / да ни говори тая вечер... Моля!“ Ем. Попдимитров, СР, 43.
2. Преподавател по чужд език във висше учебно заведение. Колегата ми е лектор по български език в университета в Рим. Δ Лекторът по полски език в нашия университет ще говори тази вечер на тържеството.
3. Нещатен преподавател, хоноруван преподавател в учебно заведение. Добри Христов се установил в родния си град. Известно време бил основен учител, после лектор в мъжката и девическата гимназия, а по-късно и редовен преподавател. Ст. Грудев, ББ, 21. Взима участие [Димитър Попиванов] в подготовката на първото частно българско музикално училище, става лектор в превърнатото вече в държавно учреждение музикално училище. Р, 1927, бр. 257, 4.
— От лат. lector през нем. Lektor или рус. лектор.