ЛЕКЬО̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от лекьосам като прил. Разг. Който е изцапан на петна, на лекета; мръсен. Вратовръзката върху мръсната му риза приличаше на някакъв безформен парцал, избледнял и лекьосан. ВН, 1953, бр. 290, 4.
