ЛЀЛЕ и (удължено) лѐлеее междум. Разг.1. За израз на учудване, удивление, изненада; море. Леле! Да бяхте видели само с какъв сразителен поглед майката откъсна очи от книгата и го погледна! Поглед инквизиция. Г. Краев, Ч, 54. — Лелеее! Какви чудесии! — рече попът, като отметна калимявката си. — Само от заглавията ще ти настръхнат косите. Г. Караславов, Избр. съч. V, 160. — Леле, какъв сняг навалял! Д. Бозаков, ДС, 33. — Я! .. Царевица, .., стояла на открито цяла зима! При това съвсем здрава! Двамата приятели се отбиха от пътя и разгърнаха обвивните люспи. Леле, колко хубави зърна! П. Бобев, ГЕ, 106-107.
2. Обикн. в съчст. леле боже, леле варе (диал.), леле мале. За израз на уплаха, съжаление, окайване, закана, недоволство, възмущение.— Четири стотинки ми дай! — сопна ми се кондукторката. .. Леле-е, все се правят на утрепани! — подхвърля язвително кондукторката. Тарас, СГ, 63. — Веднъж го [Петър] видях сърдит, .. Леле, като се наежил, скулите му се изопнали като на калъп. Ив. Петров, НЛ, 12. — Тука вече ще ударим на камък — предрече Пашон, когато влизаха в дома на пришелеца Дивечки. — Леле мале! На бъзе и коприва ще ни направи оная, устатата. Б. Обретенов, С, 44. — Трябва да стъкмим нещо за сватбата .. Само да видим дали няма да е — тумба-лумба за два дни, леле варе до века. Г. Караславов, ОХ I, 412.
3. Като частица. Обикн. при обръщение в нар. песни. Ти, наш роден Балкан, леле стар начумерен хайдутин! / Ти лежиш заледен, замъглен, страховит. А. Разцветников, С, 169. Девойко, леле, девойко, / са пролет моя, са лято, — / наесен майка те даде / през девет села в десето. К. Христов, А 1944, 132. — Василке, леле, млада невясто, / защо си рано ранила / със две ми стомни, леле, шарени / за бистра вода студена. Нар. пес., СбНУ XLVI, 135. Леле мале, мила мале, каква мома видох, / що йе лепа, мале ле мила, що ми йе убава! Нар. пес., СбНУ XLIII, 536. Залиби Стоян, леле, Тодорка, либи я Стоян, леле, лъга я, / доде я Стоян, леле, излъга. Нар. пес., СбНУ XXIX, 130.
◊ Ух (ох), та леле. Диал. Подигр. Употребява се като израз на безпомощност, когато някой не може нищо друго да предприеме. Умря ми жената, остави ми ситни деца на главата, па ух, та леле. Елин Пелин, Съч. II, 93.