ЛЀЛЕК, мн. -ци, м. Диал. Щъркел; леляк, лейлек. Ето го и дългогагестият му лелек, кацнал, затракал на новия плевник, озърта са и поглежда за гнездото, но няма го. Ил. Блъсков, ЗК, 210.


Източник: Речник на българския език (онлайн)