ЛЕЛЀКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болен, болнав. Аница е, сино, болникава, / болникава, сино, лелекава; / лете глава, зиме, зиме половина. Нар. пес., СбНУ XLV, 345.


Източник: Речник на българския език (онлайн)