ЛЕЛЀЧА, -еш и -иш, мин. св. лелѐках и лелѐчих, несв., непрех. Диал. Охкам, вайкам се, оплаквам се; лелекам, лелецам. Наведе се той над баща си, изправи го на крака. Сватът престана да вика и лелечи. П. Велков, СДН, 379. Тези дни градът ни са изпопълни с цигани и циганки. Първите са кокошинят, че ще станат аги, вторите плачат и лелечат за своите юнаци. НБ, 1877, бр. 60, 236. Най-после захвана да плаче и да лелечи; той навярно мислеше, че ще заведат и него, за да го изгорят. П. Кисимов, ОА II (превод), 112— 113. Множеството ся завтече да помогне на падналото момче, което лелечеше. Π. Ρ. Славейков, ЦП I, 30.