ЛЀЛИН м. Диал. Мъж, съпруг на леля по майчина линия; вуйчо, калеко, свако, леляк. — Да посвършат работа — отвърна той. — Лелин, нали го знаеш, все ударник излиза. Кр. Григоров, ПЧ, 139. Там мъжът на неговата сестра беше шапкар. Почнал татко да учи при него занаят. Научил занаята, но заедно с него приел и евангелската религия на лелин. КГ, 1972, кн. 1, 33-34. Нашата рода е повече от четирийсет и пет човека, отделно лелините и калековите. Н. Хайтов, ДР, 33.
ЛЀЛИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на леля1, който принадлежи на леля1. — А пък аз, ако ме оставят, няма да изляза от училище. Много обичам четенето. Уча от лелините книги, те са за шести клас, но аз ги разбирам. А. Каралийчев, НЗ, 213. — Насреща ми се бялкаше и идеше младата лелина снаха Калинка, която беше от Белиловци. Ил. Волен, МДС, 22. Изпрати ме мама / с кошница голяма / да бера коприва / в лелината нива. СбХ, 44. Ала когато пристигнах лелино двори широко / ново се чудо зачудих: / лелина къща рухнала, / лелини порти гътнати. Ц. Церковски, Съч. II, 175. // Обикн. в съчет. със син, дъщеря. Братовчед (братовчедка). Ами каква роднина сте с него. .. — Бае Ненко ли? Ами нали ми е лелин син. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 30. На него [престола] трябаше да са възкачи синът Асенев, Йоан II-Асен, .. Но един на баща му лелин син, Борил или Борис III силом и с хитрост сполучи да му отнеме правдините на престола. Т. Шишков, ИБН, 211. Анджак сме пуста роднина — / твояна майка и моя, / те са и двене две сестри, / .. / ний сме със тебе лелини. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 292. // В съчет. със собствено име в зват. форма. Галено обръщение на леля1 (в 1 знач.) към племенник (племенница) или на по-възрастна жена към дете или по-млад човек; на леля. Че си ги леля проводи [Тодор и Никола / на хорото на момите / и хим си леля велеше, /. . / — Тодоре, лелин Тодоре, / гледайте и оглявайте / и двата до две невести. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 120.
2. Като същ. Обикн. членувано лелин(ият) м., лелината ж., лелиното ср., мн. лелините. Разг. Галено обръщение на леля1 (в 1 знач.) към племенник (племенница) или на по-възрастна жена към дете или по-млад човек; на леля. — Ами такова бе, лелиното, — като седна на леглото ми, зашепна леля. — Има ли телефон тъдява? ВН, 1958, бр. 2054, 4. — Смей се ти, ама аз тъй знам... Я се виж и ти на какво си заприличала!... Не бива, лелиното, тъй... Ив. Кирилов, Съч. II, 16. — Добре, че ти не си такава, лелиното, и обичаш да помагаш, ей тъй, за бог да прости, дето е речено. Чудомир, Избр. пр, 217. Люляла е Янка булино си дете, / .. / — Нани, нани, лелино. Нар. пес., СбВСтТ, 405. Митина леля думаше: / „Мито льо, мила, лелина, / като бе Мито, при мене, / бяла бе, Мито, червена, / като та леля ожени, / почерня, Мито, погрозня!' Нар. пес., СбГЯ, 92-93. лелини мн. Домът и семейството на леля1 (в 1 знач.). “Булка, ти, къзъм, си млада, сега дордето нямаш да ти вряка, да ти кряка, излизай, поразхождай са, иди у мамини си, у лелини си, у роднините си.“ Ил. Блъсков, ПБ, 56. Ходих, мамо, ходих, / ходих у лелини; / леля ми ѝ купила дор две пъстри стовни. Нар. пес., СбГЯ, 150.