ЛЀЛКИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на лелка1; който принадлежи на лелка. Лелкин дом. Лелкино дете. Лелкин мъж.
2. Като същ. Обикн. членувано лелкин(ият), лелкината, лелкиното, мн. лелкини(те). Разг. Галено обръщение на лелка1 към племенника (племенницата), дете или по-млад човек; лелин. — Па нали щеше агроном да ставаш бре, Мирчо! — заговори леля му Стоянка, .. — По какви пътища си тръгнал, лелкин! Ем. Коралов, ДП, 28. лелкини мн. Домът и семейството на лелка1 (във 2 знач.). Довечера съм у лелкини на гости.