ЛЀЛЯ1, мн. лѐли и (диал.) лѐлини, зват. лѐльо, дат. лѐли, ж. 1. Сестра на майката или бащата по отношение на децата им. Отгоре на това взе, че се стовари от провинцията и нейната леля, сестра на майка ѝ, също безработна и с две деца. Д. Калфов, Избр. разк., 308. Дошли са да помагат сега за тая важна работа и лелите ми — леля Рада, сестрата на тато, и мамината сестра, леля Стояна. Т. Влайков, Пр I, 229-230. Работливко тоя ден / бе от гости посетен. / Цял един орляк пристигна: / братовчеди, братовчедки, / лели, вуйчовци и тетки. / Глъчка весела се вдигна. СбХ, 146. Те [събирачите на юридически обичаи] тряба особено да се помъчат, за да узнаят как мисли народът за най-право да става делението между мъжките и женските членове на челядта, .., кога може да последват чичовци и лелини и прочее. Н, 1883, кн. 1, 38. Там [при кладенчето] йе заварил три жени, / три жени, три самодиви: првата била леля му, / втората била стрина му, / третята била нана му. Нар. пес., СбНУ XLVI, 50. Гинка е болна легнала, / никому не е казала. / Сал на леля е казала: / — Болна съм, лельо, ще йумра. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 55.
2. Омъжена жена на средна или напреднала възраст; буля, стрина. — Лельо! Лельо! Лельо Василено! — чу тя тънкия гласец на Галункиното дете, което я викаше, без да знае где е. Й. Йовков, АМГ, 111. Леля Гена не беше ни нищо роднина, ала защото дохождаше у нас много често да ни посвръшва едно-друго, затова от малък си ѝ завиках „лельо“, па така си и отиде. Т. Влайков, Съч. II, 3. Жените и момичетата са съберат накуп и говорат между себе си: „Я погледай, сестро, погледай, лельо, погледай, нано!“ Л. Каравелов, Съч. II, 131. — Така, Велинчо, .. пази се... хората лоши станаха... много лоши! — рече прояснена от вътрешна радост леля Кирилица. Елин Пелин, Съч. I, 57. Лекар трябува да попиташ и за баба, коя да повикаш да ти бабува, .. Това той по-добре ще знае, а не еде-коя си леля или стрина. Й. Груев, КН 7 (превод), 34.
3. Разг. Санитарка в болнично заведение или в детска градина или ясла. Лелята в групата на най-малките беше много добра жена. Децата я обичаха. // Обикн. дат. лѐли и лѐля. Галено обръщение на леля1 към племенник (племенница) или на по-възрастна жена към дете или по-млад човек; лелин, на леля. Ех, господ да те благослови, лели, че ми посгря сега сърцето, като ми прочете писмото. Т. Влайков, Съч. II, 150. — Не си седите на парцалите, ами сте се заловили за тази пуста политика, като че ти, Кунчо, си нямаш занаят, като че, леля, нямаш златни ръце. В. Нешков, Н, 381.
4. Като частица — в нар. песни, обикн. при обръщение. Недей са, Василе, с мен кашмери, / че аз си нямам, лельо, тенки дарове, тойте роднини, лельо, да даря. Нар. пес., СбНУ VI, 73.
◊ Де отида, лельо, все (се) ме бият. Разг. Шег. Казва се за човек, който е пакостлив или така се държи, че си навлича неприятности. На майка си лельо вика. За момче или момък — който е много буен, невъздържан, не зачита и не уважава ничие мнение и съвет, върши непрекъснато пакости. Това момче е направо изпуснато. Опасен тип. На майка си лельо вика.
ЛЀЛЯ2 ж. Диал. Растението леща.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.