ЛЀМА ж. Мат. Помощна теорема в математиката, която служи за доказване на други теореми. Джузепе Молето, лектор по математика в Падуанския университет, .. счита, че неговите [на Галилей] леми и теореми са правилни. М. Калинков, ГГ, 10. Желанието на Нютон е било да построи физиката по образ и подобие на геометрията. От точно формулирани недоказуеми аксиоми — принципи, по логичен, математически път трябва да произтичат теоремите и лемите. Ив. Въжарова, ИН (превод), 4.
— От гр. λῆμμα 'приемане' през нем. Lemma или рус. лемма.
ЛЕМА̀ частица. Остар. и диал. 1. Нима. Може някому да дойде наум да запита отде доде слънцето да стои, кога ние глядаме, че то от една страна изгрее, претури ся по небето, па зайде на друга страна; лема земята ся връти, а слънцето стои? Лет., 1872, 102. — Лема е болен мъж ти? — Тъй госпоже, третий ден сега как го мъчи треска. С. Радулов, ГМП (превод), 181. Лема не е истина, че детинското око не хваща и веществените предмети, особено далечните? Лет., 1872, 90.
2. Май, май че. През 1867 год. на 31-ий от августа нанесе мя път в село В. .. Тук лема щяло да ся отвори в тоя ден девическото училище след разпуста си. Лет., 1869, 143.
— Друга (диал.) форма: л а м а̀. C. Радулов, Галерия из Монтионовски премии... (превод), 1857.