ЛЀМЀЖ м. Желязна част на рало или плуг, която пори, разравя земята; палешник, ралник. Плугът има следните главни работни части: лемеж, нож и отметателна дъска. Осн. сел. стоп. VIII кл, 24. Тежкият трактор загърмя, .. Но Тошко, който подтичваше след плуга, забеляза, че лемежите кривят — между старите и нови бразди оставаше тук и там необърната земя. А. Гуляшки, МТС, 343. На най-големия му син Павли — тънък и черноок — всичко му идело отръки: лемеж да наклепи, жътварка да настрои. О, 1978, кн. 13, 36. Длетообразни лемежи. Трапецовидни лемежи.