ЛЀМЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до лемеж. Сеещите ботуши [на редосеялката] образуват при движението си в почвата бразди с определена дълбочина, в които се изсяват и заравят семената. По своето устройство ботушите биват лемежни и дискови. Осн. сел. стоп. VIII кл, 59. Лемежен култиватор. Лемежна стомана.