ЛЕН1, лѐнът, лѐна, мн. няма, м. 1. Влакнодайно растение с небесносини, рядко розови или бели цветове, от семената на което се получава масло. Кой не познава ярката свежа зеленина на лена. Кой не е виждал отблизо стройните му стръкчета с леко наведени сини цветчета? Сл. Петров, РКХО, 111. Често се случва и сега, щото дядо Либен .. да си пее с носа: Момиче, момиче, / .. / изгорях за тебе! / Като лен за вода, / босилек за роса. Л. Каравелов, Съч. II, 41. На варовита бяла пръст расте детелина, лен и лозие. Лет., 1872, 237. Ленът ся сей пролет и пораства на височина колкото един лакът и половина. П. Берон, РБ, 94. Влакнодаен лен. Маслодаен лен.
2. Събир. Стъблата на това растение. Има седем деца — двете мъжки. Пораснаха, изкласиха. И седемте сега скубят лен. А. Каралийчев, НЗ, 179. Малка мома лен топила, мари, / .. / лен топила, гръста брала, мари, / .. / на реката под върбата, мари. Нар. пес., СбНУ XLVI, 203.
3. Плат, изтъкан от влакната на това растение. Рокля от лен. Покривка от лен. Перде от лен.
4. Диал. Като прил. Ленен. Седна мома кръстом ноги, / та запаса шарен къжел / и завила лен повясмо. Нар. пес., XXXIX, 185. Ти дойдоа два просяка, / ти дойдоа во кукята, / .. / Сърце, майко, не те жежна, / нещо милост да им сториш, / та изваде корка лебец, що стоила три недели, / и изваде лен поясмо, / им подаде за господа. Нар. пес., СбБрМ, 49. Замъчи се божа майка, / .. / Роди бога на Коледа. / .. / Йопови го в лен пелени / и го турна в златна люлкя / и го нишна из бел Дунав. Нар. пес., СбВСтТ, 1.
◊ Каменен лен. Остар. Книж. Азбест. За да запазя стаята от влажност, бях измазал дюшемето и стените ѝ с хидравлически цемент; .., а желязната врата отвън покрих с дебел пласт каменен лен. ССГ (превод), 11.
ЛЕН2, мн. няма, ж. Само нечл. 1. Остар. Книж. Мързел, леност. По улиците не се мяркаше никой. Мернеше ли се, то той се прозяваше на всеки три стъпки, забравил да тури от лен и от умора длан пред широко отворената си уста. Ст. Чилингиров, ХНН, 155. Облада го като че някаква лен и не му се отваряше уста да каже, което трябваше да каже, и да тури край на бръщолевенията на безумеца. Ст. Загорчинов, Избр. пр, 163. Живота строги срокове ни дава. / През часове на празнота и лен / все ми се струва — някой се изправя / и осъдително се вглежда в мен. Л. Стефанова, СКО, 59.
2. Диал. При гл. съм в З л. ед. и вин. и дат. обикн. от крат. лич. местоим.: лен ме (ми) е. Изпитвам нежелание за работа, за дейност; мързи ме. Ах! Що ви се пада / каквото на стада, / защото сте в лен! НБ, 1876, бр. 55, 214. Дори лен му било да си пуще ръката, да зева (круша и да си кладе) в устата. Нар. прик., СбНУ III, 184. Тая [майката] си имала и едно дете. На детето му се не работело — го било лен да работат. СбНУКШ ч. II, 169.
ЛЕН3, лѐнът, лѐна, мн. лѐнове и (остар.) лѐни, м. Истор. 1. Феодално поземлено владение, което се давало на васал срещу задължение да изпълнява известни условия. Султанът бил върховен феодал. .. Грамадната част от земята обаче той давал като феодални имения (ленове) за временно ползуване на военачалниците, наречени спахии. Ист. VII кл, 48. Мирийската земя била разпределена на феодални владения или ленове, които били раздавани от султана на членовете на господствуващата класа за получаване на феодалната рента. Ист. X и XI кл, 98.
2. Данък, който се събира от такова владение (РЧД).
— От нем. Lehen през рус. лен.