ЛЀНЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на растението лен. Ленените семена имат нужда от много вода, за да поникнат. Затова ги засяват рано напролет във влажна почва. Бтн V и VI кл (превод), 139. Ленен цвят. Ленен корен. Ленено стъбло.
2. Който е засят с лен. Ленени ниви. Ленени площи.
3. Който е изтъкан от влакната на лен или е направен от влакната или семената на лен. С необикновена ловкост приготви синаповата лапа върху ленено платно, разсъблече детето и го наложи по гърдичките и по гръбчето. К. Петканов, БД, 115. Аз предях ленени нишки от сутрин до вечер, под старата смоковница на двора. Ст. Загорчинов, ЛСС, 67. Дар дарете / него и роднини: / тънки ризи, ленени месали, / нека носят, / мене споменуват. Ц. Церковски, Съч. II, 253. Когато кожата опръхне и се зачерви, добре е да се маже с чист лой или ленено масло, смесено с еднакво количество киречена вода от аптеката. Лил., 1884, кн. 7, 24. Ленен костюм. Ленена кърпа. Ленена покривка. Ленено перде.
4. Който се отнася до растението лен. Ленено производство. Ленена промишленост. Ленена фабрика.
5. Πpeн. За коси — светлоруси до бели, безцветни. Тя бе спокойна, хладна, каквито бяха нейните ленени коси, почти без цвят, без топлота и вълнение. Ст. Даскалов, ЕС, 146.
◊ Ленена пиявица. Плевел с плоски семена, прилични на ленените, който расте в ленените ниви. Lolium linicola.
ЛЀНЕН2, -нна, -нно, -нни, прил. Истор. Който се отнася до лен3. Тези турски феодали [спахиите], които получавали ленни владения от султана затова, че били длъжни да съставят отряди и да участвуват във войните, били най-жестоките притеснители на селяните. TB I, 154. Дотогава ленните земи (спахилъците и господарлъците) се обработваха от раи с ограничено наследствено право, даждията се определяха своеволно от спахията. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 43. Някои нови изследвания доказаха обаче, че още през първото десетилетие на XVII в. действителният походен ефектив на ленната войска от Румелия възлизал на 4596 души. В. Мутафчиева, KB, 25.