ЛЕНЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Мързелив. Дотеглива ставала еднообразната картина на лениви аги, седнали сутрин пред неугледните си държавни дюкянчета на удобни миндери, с наргилета в уста и неизменното кафе в ръка. Т. Жечев, БВ, 439. — Ах, овци! — извика Цонка внезапно, като съгледа, че стадото, .. пъплеше безшумно по ливадата и хрупаше, зело доста преднина над ленивото овчарче. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 61. Ограничените и ленивите хора почти сякога биват завистливи, мъстителни и пакостни. П. Хитов, МП, 66. „Бре море мома Калина, / сънлива, твърдя ленива! / Кравите дои и дряме, / телците кара и плаче.“ Нар. пес., СбНУ X, 30. Невеста ти е, синко, дремлива / и е на нива, синко, ленива. Нар. пес., СбВСтТ, 436. // За орган на човешкото тяло — който функционира със забавен ритъм. Ленив стомах. Лениви черва. // Отпуснат. После яденето човекът бива и сънлив, и ленив. Знан., 1875, бр. 15, 233. Ако тоя сок бъде много бистър .. то всичко това показва, че ще излезе добро семя, зачтото в противен случай, пеперудите начаса пущат от себе един мрък гнусен сок, па са и тромави, и лениви. КН 6, 21.
2. Който изразява отпуснатост, леност. Тя [Ирина] запали цигара и с лениви стъпки почна да се изкачва по стълбите към втория етаж. Д. Димов, Т, 636. Очите на Смилеца бяха лишени от живот — с лениви, уморени погледи, безучастни и разсеяни. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. Подпоручикът го погледна и като мислеше, че това е игра, озъби се с ленива пиянска усмивка и посегна да го отстрани от пътя си. Й. Йовков, ΒΑΧ, 60. Чувствуваше се много уморен и му се спеше. .. С бавни, лениви движения той се прибра в стаичката си. Ив. Мартинов, М, 49. Портиерът след всеки пет минути удря звънеца и равнодушно, с един ленив глас съобщава направлението на треновете. Ал. Константинов, БГ, 4. Ленив говор. Ленива походка.
3. Който се движи бавно, мудно. Пътували с дни през поля, равни като тепсии, къпали се в широки, лениви и топли реки, лежали в гъсти, прохладни дъбови сенки. Г. Караславов, Избр. съч. V, 231. По шосето за Габрово денонощно бръмчат тежко натоварени камиони, скрибуцат коли, запрегнати с лениви биволи, дрънкат каруци. М. Марчевски, МП, 66.
◊ Ленив бурен. Диал. Ленивче.