ЛЕНЍВЕЦ1, мн. -вци, м. Ленив човек; мързеливец. Ковачът пиеше, но поне работеше, а тоя? — Ленивец и готован. Й. Йовков, Ж 1945, 84. — По себе си съдиш. Ти си ленивец, готованин, а не аз. Опашеш синя престилка, наядеш се и се изтеглиш на пейката. К. Петканов, X, 52-53. Къньо .. беше дребен собственик, ленивец, все се влачеше подир чокоите, дължеше им над сто крини пшеница. А. Гуляшки, СВ, 105. На стената до одърчето му стоеше изправена дълга черничева пръчка, с която учителят стигаше ленивеца или немирника и в най-отдалечения ъгъл на школото. Д. Талев, ЖС, 151.
ЛЕНЍВЕЦ2, мн. -вци, след числ. -еца, м. 1. Само мн. Зоол. Семейство бозайници, които живеят по дърветата в тропичните гори на Южна Америка, увиснали с гърба надолу, като почти не слизат на земята и се хранят малко с листа и плодове поради забавената им обмяна на веществата. Bradypodidae. Ha големина ленивците стигат до 17 см. Главата е малка, плоска, лицето е с израз на маймуна, устата малка. Очите и ушите са напълно скрити от козината, която обикновено е груба, но при трипръстния — къдрава. Опашката е много къса и прикрита от козината. ВН, 1961, бр. 2997, 4. Ленивците са едни от най-низшите бозайници от така наречените малозъби. ВН, 1961, бр. 2997, 4.
2. Название на най-разпространения вид от това семейство. Bradypus tridactila. Навярно най-своеобразното животно, което може да се намери в Средна и Южна Америка, е ленивецът. С изключителната мудност на своите движения той представлява истинско изключение в животинския свят. К, 1963, кн. 3, 8.