ЛЀНЍЩЕ, мн. -а, ср. Място, нива, засята с лен. А в дола и по урвите му се лепяха бедни, сиви дървени колиби, .., а no-горе, зад тях, — зеленчукови градини и ленища. Ив. Вазов, Съч. XVI, 94. От едната страна на пътя се прострели ленища с бледнозелен лен със сиви очички. Д. Манчев, БЕ II, 100.