ЛЕНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ленив, мързелив. Жената била много ленлива. Одела секой ден на нивата гьо да жже, а она посестримата му са изтегнувала под некоа сенка и си пладнувала виздиден. СбНУ V, 160. Проклети да са, Калино, / твоите връли душмане, / че те кудеа, Калино, / че си санлива, дремлива / и на работа ленлива. Нар. пес., СбНУ IX, 29.