ЛЀННИК, мн. -ци, м. Истор. Васал, който е получил феодално владение (лен3). Безусловно ясно е, че през разглеждания период [XVIII в.] земята практически се намирала в свободно обръщение. Ясно е, че дори едрите ленници се стремели да откупят и частни феодални владения. В. Мутафчиева, KB, 18. Аяни и дерибеи — това били феодали от чист вид. Но — не ленници, ами едри частни феодални земевладелци. В. Мутафчиева, KB, 323.
— От нем. Lehen през рус. ленник.