ЛЀНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Ленен1. По-нататък видях, че и нивите, и леновите посеви са все така заградени. Ив. Вазов, Съч. XVI, 30. Късно една вечер излезли те на брега и се притаили в леновите мочури. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 148. Така например в житните зимни култури се намира почти винаги метличина, .., къклица, в леновите култури — ленак. Осн. сел. стоп. VIII кл, 20. Над него се вълнуваше черната и като жужар мека и лъскава коса [на Анку], която беше оплетена на дребни плетеници до половината, а от половината надолу се разстилаха като леново повесмо по бялата тънкожица риза. Ц. Гинчев, ГК, 20.
2. Като същ. ленови мн. Бот. Семейство едногодишни и многогодишни тревисти растения, към които се отнасят влакнодайният и маслодайният лен. Linaceae.