ЛЀНТИЧКА ж. Умал. от лента (в 1 и 2 знач.); малка лента. Тя съгледа руменолики гимназистки с черни престилки въз сиви рокли, с коси пуснати отзад, вързани с лентичка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 72. Престилката му [на Адлер] се разтвори и върху ревера на бялото му сако се показаха лентичките на ордени за храброст. Д. Димов, Т, 520. А пролет малки водни лентички се спускат даже от черновръшката платформа. П. Делирадев, В, 115. Най-великият от всичките национални отличия, .., е червената лентичка, с която, по народно гласувание, се награждават великите списатели, артисти, изобретатели, доктори. ССГ (превод), 108-109.