ЛЀНТО нареч. Муз. 1. За темпо — бавно, проточено, малко по-бързо от ларго1. Докато по-голямата част от творбите на класиците и романтиците започват с алегро, и трите първи части на изпълнените на концерта произведения са написани в бавни или умерени темпа: ленто, алегро, модерато. НК, 1958, бр. 3, 3.
2. Като същ., мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо.
— Ит. lento.