ЛЀНТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до лента (в З знач.). Суровата шихта се пренася с лентови транспортьори, а се разпределя през отворите в пещта с помощта на греблови транспортьори. Ц. Цветков, М, 149. Постъпващото зърно [във вършачката] се придвижва от единия край към другия по дъното на цилиндъра с помощта на лентова спирала. М. Дуковски и др., СМ, 343. За сушене на кашообразни продукти могат с успех да се използуват и вакуумните непрекъснато действуващи лентови сушилни. М. Киров, ТК, 64. Лентови спирачки. Лентов движещ механизъм. Лентов трион.


Източник: Речник на българския език (онлайн)