ЛЕНТЯ̀Й, -я̀ят, -я̀я, мн. -я̀и, зват. -я̀йо, м. Човек, който не работи, не желае да работи и води празен живот; безделник. Пандов си мислеше с досада: „Лентяй... За хапване и сръбване го бива, но за работа не го търси.“ М. Марчевски, П, 206. — Решил е пак да пиянствува с приятелите си, лентяят му ниедни! Но ще го науча аз! П. Славински, МСК, 90. Има ли такъв лентяй, като нашия Исай? / Само вика: „Мамо, дай! / Хляб ми дай! Сипи ми чай!“ М. Лъкатник, ВП, 12.
— Рус. лентяй.