ЛЕНТЯ̀ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свойствен на лентяй; безделничейки. Някога тези удивителни корени [женшен] са били достъпни само на най-богатите хора. Те са ги вземали, за да засилват своите организми, кретенизирани от лентяйския паразитен живот. Г. Караславов, Избр. съч. III, 91. Понеже това съсловие [турската аристокрация] се е движило главно от личното удобство и от лентяйското добруване, то е предпочитало да се поселва край топлите извори. П. Делирадев, В, 146.