ЛЕП, лѐпа, лѐпо, мн. лѐпи, прил. Диал. 1. Хубав, красив, гиздав. Но никога вече кир Тодор / от своя страдалчески одър — /и дето да бъде, да иде / с очите си няма да види / .. / на тая вселена омайна / картините ярки и лепи. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 41. Мацко беше облечен в спретна и лепа премяна: лицето му беше измито, къдравата му коса опомадена. Π. Ρ. Славейков, ЦПIII (превод), 5. — Хай ти, снао, мила снао, / омеси си бел погача, / да каниме чесни кума, / да ни кърстит мъжко дете, / да му клаит лепо име. Нар. пес., СбНУ XXIX, 117. Отведи ме у селото, / у селото на орото, /. . / да заиграм ситно оро, / да запоя лепа песен, / лепа песен великденска. Нар. пес., СбНУ XLV, 354. — Лепа Яно, що унило шеташ? / Лепа Яно, дали дари немаш? Нар. пес., СбНУ XLII, 92.
2. Добър. Българийо, .. / на нашите ламтения / не даваш ответ леп, / изкуството и гения / не са живели в теб. Ив. Вазов, Съч. II, 61-62. Кой е юнак над юнака роден, / да го фатит делибаша Марко, / жив до мене него да донесе; / ке му дадам до три лепи земле, / ке му дадам гора Каменица. Нар. пес., Христом. КМ II, 38. На тръгнало [Марко] за Мусово село — / сретнаа се два лепи юнака, / сретнаа се у поле широко, / туриа се у юначки руке. Нар. пес., СбНУ XLIV, 29.