ЛЀПЕТ м. Диал. Несвързана, неясна реч; бъбреж. Фаустовите и Манфредови избухвания на отчаяност, сравнени с тия на Конрада, приличат просто на детински лепет. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 101. В тоя шемет думите му са като гадание на оракул, като лепет, диктуван от някой дух. М. Кремен, РЯ, 274. ● Обр. Той [Ралев] ще заръча да го оставят там, под широкия бент, край брезата: да слуша безсилния лепет на укротената вода. Надви я! О. Василев, Т, 19.