ЛЕПЀШКА ж. Диал. Изпражнение от едър рогат добитък, което, размесено с глина, вода и плява, се използва за мазилка на плет и под. или изсушено — за горене. — Ех, вкарайте ги [воловете] — махна Султана ръка с досада. — Ще ми направят само лепешки по двора. Д. Талев, ПК, 268. Запалват суви човечки лепешки, за да ся чадат говядята, кога ся вращает от пасене. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1111. Кога додов да видим / една крива кошара, / со лепешки лепена! Нар. пес., СбНУ VIII, 106.