ЛЕПЍР м. Диал. Вампир; вапир, вепир. „Чула са й, Радо, зла дума, / .. / че либиш, Радо, лепиря, / лепиря, мойго Стояна. “/ .. „Истина й, попе, истина й. / Заран ща рано да стана, / бели ща ризи да опера, / тогаз лепирю ша готвя, / ша готвя и ша занеса.“ / .. На гробищата отиде, / че на Стояна занесе. / .. „излез, Стояне, да ядем!“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 175. Ама не е таласъм, защото той не прави зло, ами е лепир, той е таквоз джанабет нещо. СбНУ III, 163.
— Друга форма: липѝр.