ЛЀПКА1 ж. 1. Плевел по житните растения с продълговати листа, който се увива по стъблата им. Galium aparine. Поради честите валежи тази пролет ще имаме плевели из посевите. Най-опасните от тях са: паламидата, .., лепката, .., дивият овес и др. ОФ, 1950, бр. 1740, 2.
2. Название на някои растения като репей, кощрява, гергьовка. На края [на опашката] имаше кичур от дълги косми, по които вечно се лепяха бодли, лепки и други боклуци. Елин Пелин, ПР, 46. С лепката ся препасват моми на Еньовден, за да ся лепят окол тях ергените. Н. Геров, РБЯ III, 32.
3. Бот. Род многогодишни тревисти растения от семейство карамфилови с лепкави голи стъбла и пурпурни (рядко бели) цветове, събрани в метличесто съцветие, с грапави бъбрековидни семена, които виреят из храсталаците, светлите гори и скалните поляни у нас до 1000 м височина. Viscaria.
4. Вид медоносно, декоративно растение от този род с лепкави стъбла до 1 метър височина, с метлицоподобно съцветие, което расте особено по скални поляни. Viscaria atropurpurea. Много растения, които бяха цъфнали още преди застудяването, .. не бяха претърпели абсолютно никаква повреда. Между тях може да се споменат: .. лепката, звездицата. Пр, 1952, кн. 6, 71. Така [като се закачат за животните] се разпространяват например плодовете на лепката, казашкия бодил и дивия морков. Бтн VI кл, 113.
5. Прен. Човек, който използва някого, извлича от него нещо, без да му го върне; използвач, паразит (Т. Панчев, РБЯд).
6. Прен. Натрапник, досаден човек, от когото е трудно да се отървеш. Той се бои от тая лепка, Каишев, винаги отегчително любезен и фамилиарен с него. Ив. Вазов, Съч. X, 5. Чернев го хвана под ръка и почти го изтласка навън, мислейки си досадно: „Каква лепка! Не може човек да се отърве от него.“ К. Калчев, ЖП, 59. Има един продавач на билети .. дето, като кацне на масата ти — няма начин да се отървеш. И така, тази отвратителна лепка, този нахал една вечер ме спря и ми продаде два билета. Я. Антов, ЕМ, 20. — Ти ме знаеш каква съм лепка, няма да те оставя на мира, докато не дадеш. Дай ги [парите] поне с време. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 433.
7. Остар. Лепеж (в 1 знач.), мазилка на стена и под. В една стена бяха отворени две отделни кабини за миене, а отвън се подновяваше лепката на облегнатата до северната стена постройка с няколко стаи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 42.
8. Остар. Петно по кожата на човек. Сипането започнува от третия и четвъртия ден с чървени лепки, всред които има една корава пъпчица. Ив. Богоров, СЛ, 38.
ЛЀПКА2 ж. Диал. Стара, изрязана като чехъл обувка. С лепките си шетам по двора, че лесно ги събувам и обувам.