ЛЀПКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който лепне, който се лепи, без да има лепило; леплив. Падат по плъзгавата земя, .., стават, отново продължават напред, едва отлепвайки натоварените си с лепкава кал подковани обувки. З. Сребров, Избр. разк., 99. Продължи да замесва лепкавото тесто. Ст, Марков, ДБ, 120. Той пипна лицето си. То цяло бе обляно с лепкава съсирена кръв. Елин Пелин, Съч. II, 185. Лежеше у дома си на леглото, облян в лепкава пот, с болно гърло, изтощен и премазан. П. Вежинов, ДБ, 153— 154. Той [прашецът] се задържа също така посредством лепкава течност, която се отделя от близалцето, когато то е готово за опрашване. Тук, в тази течност именно пониква прашецът. Бтн V и VI кл (превод), 79.
2. За мъгла, въздух, здрач и под. Тежък, гъст непрогледен. Диханието на океана беше влажно и горещо и от тази влага целият град бе обвит в лепкава мъгла. Н. Драганов, ТМС, 34. По кръстовищата проблясваха лампи и бързо изчезваха в лепкавия мрак. X. Русев, ПЗ, 14. Тежкият лепкав въздух ме преследва навсякъде; по двора — локви от дъжд и боклук, по улицата — кал и смрадна воня. Кр. Кюлявков, СПП, 15.
3. Прен. Неприятен, противен, досаден. Главният прокурор отдъхна. Този млад човек, лепкав и безочлив, му досаждаше като муха. Г. Караславов, Т, 28. Лицето му [на Кадир ефенди] приличаше на маска от печена глина със спокойни, застинали черти. Но острият му поглед обходи младите хора, сякаш ги опипваше, настойчив, лепкав. Д. Спространов, С, 51.