ЛЀПО нареч. Диал. Хубаво, добре. С вещи да се не накича, / лепо да се не облича, / нито песни веч да пее, / ами сълзи да пролее! Ив. Вазов, В, 23. Внимавай во все, что окол себе чуеш, зриш, / та да ся с много знаня лепо украсиш. С. Радлов, НД (превод), 30. Найде Марко той дрее прошлячке, / па си найде гусла и виола, / лепо свири, ош по-лепо пее. Нар. пес., СбНУ XLIV, 60. Си удри [Стоян] пуста тамбура. / .. / Кадия лепо му зборвит: / „Стояне, море Стояне! / Чини си, как си чинило, / свири си, как си свирило.“ Нар. пес., СбБрМ, 364. — Дунаве, не нанишал се, ветре ле, не надухал се, оти ме мене събуди? / Колко бех лепо заспала / и лепи сън засънувала. Нар. пес., СбНУ XLIII, 525. „Либе ле, либе Петкано, / заран че рано да раниш, / .. / Па че се бело премениш, / още по-лепо нагласиш!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 143.