ЛЀПОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Диал. Хубост, красота, гиздост; лепота. Недей тъжи Българийо, / .. / пред теб стои началото / и бъдещето грей. / Гради във него лепости. Ив. Вазов, Съч. II, 64-65. Тази ѝ сърцатост, спретността и лепостта ѝ, a още повече доброто ѝ сърце я направили да бъде желаема съпруга на момците от селото и на тези даже от околните села. П. Р. Славейков, ПИ, 34.