ЛЕПОТА̀ ж. Диал. Хубост, гиздост, красота; лепост. Прехласнат погледа се взира: / ο редка лепота! Ив. Карановски, МП, 22. Ела! Светът е пълен, дружке мила, / със лепоти и със очарования. Ст. Михайловски, Мис., 1897, кн. 6, 172. Лекотата (хубавината) е любима, но маловременна. Й. Стоянович, ДСС (превод), 18.