ЛЀПРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Прокажен, лепрен. Смаян да слуша толко добре да ся пее в йедна пустиня, .. и ся зачуди, като видя, че този, що пееше, беше йедин сиромах леправ (прокажен). Кр. Пишурка, МК (побълг.), 277.
2. Който е грапав като разяден от кожната болест лепра; лепрен. Как да ти опиша Русе? / .. / Улици тесни, мечети с леправи стени. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 42.