ЛЀПРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Прокажен, леправ.
2. Който е грапав като прояден от кожната болест лепра; леправ. Околовръст, туй тъмно пустогоре / обзели, дънери се хралупни редят, .. / кат лепрени ръце, прострели сухи грани. Π. Π. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 13.