ЛЀСНО нареч. 1. Без мъка, без усилие и трудности; леко. Противоп. трудно, мъчно. Друг път той не тъй лесно би се оставил да му дават съвети и да го обиждат. Й. Йовков, Ж 1945, 85. — Ти не знаеш ли, Мемише, че аз лесно печеля парите си? Л. Каравелов, Съч. II, 149. Лесно се къща събаря, но мъчно се прави и реди. Ст. Чилингиров, ХНН, 52. Краката му са много къси. По тази причина цар пингвин мъчно може да ходи, но лесно и бърже може да плува. ИЗ 1874-1881, 1882, 92. Мама на Донка думаше: / „Лесно са либат ергене, / мъчно се тъчат престилки!“ Нар. пес., СбНУ ΧLVΙ, 248. В мътна вода лесно се лови риба. Послов. От чуждата торба е лесно за даване. Послов. Ожени ме, мамо, на чуждо село, лесно да се хваля. Послов.
2. Бързо, неусетно. Явно беше, по раздражението му, че докторът нито беше забравил, нито можеше да забрави тъй лесно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 10. — Отец Йеротей е калугер и пари не дава лесно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 54. Охлю Бохлю се обадил: — Вий [Жабчо и скакалецът] сте пъргави и млади, но аз зная само как, без да бъда дългокрак, лесно цветето да стигна и до него вас да дигна. Ран Босилек, ВП, 55. Де гиди млади години, / колко се лесно минахте Елин Пелин, Съч. I, 87. Здравото куче, ако ухапе нещо, пуща го тутакси, дордето бясното куче, като залови с уста нещо, лесно не го изпуща. Ступ., 1875, бр. 6, 48. Лесно расна, та порасна, / Райне ле, убава, / стигна мома за женене. Нар. пес., СбНУ XLVI, 172.
3. Разг. Като частица — за изразяване на съгласие за нещо; добре де. Γοрилкοв: — Иска да му [на Сивков] платим. Γοлеманοв: — Лесно, да не бърза толкоз. Ст. Л. Костов, Г, 46.
◊ На лесно, е (има, намира се). Където не е трудно да се намери или вземе, на удобно място. Гората, да речем, е на ниско, на лесно, наблизко, край път — ей тъй, само да се развъртиш и кубиците ще вземат да се търкалят надолу. Г. Караславов, Избр. съч. II, 157. Попитах Лора има ли на лесно карфица. Тя се обърна и ми посочи чекмеджето на нощното си шкафче: „Там има.“ Отеч., 1978, кн. 13, 33.