ЛЀСНОУСВОЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. За хранителни вещества — който се приема, усвоява лесно от живия организъм. Противоп. трудноусвоим. Соята повишава устойчивостта на птиците срещу глистите вероятно поради високото съдържание на лесноусвоими аминокиселини. Е. Греков, ИОП (превод), 260. С предсеитбеното торене се цели да се дадат на растенията лесноусвоими хранителни вещества за първоначалния период от развитието им. Д. Георгиев, ТЖР, 48. Пълномасленото и обезмаслено плодово мляко малина, ягода, лимон, портокал и шоколадено мляко .. е богато с лесноусвоими от организма белтъчини и захар. ВН, 1964, бр. 4118, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)