ЛЕСОСТЀП, -та̀, мн. -и, ж. Природна зона в умерения пояс на Северното полукълбо, между зоните на гората и степта в Евразия и Америка, която се характеризира с редки гори и тревна растителност. На юг широколистните гори постепенно прехождат в лесостепите. Геогр. VI кл, 100. Както на север, така и на юг границата на горите не е ясно очертана. На север се намира преходният пояс на лесотундрата, а на юг този на лесостепта. Геогр. VIII кл, 97.


Източник: Речник на българския език (онлайн)