ЛЕСОТУ̀НДРА ж. Геогр. Природна зона в Северното полукълбо между зоните на гората и тундрата, която се характеризира с вечно замръзнала почва, топъл период около 4 месеца, единични криви и хилави дървета и тундрова растителност, ливади и блата. Лесотундрата е преходна област между тундрата и горите. Дърветата в нея са по-ниски и ненормално развити с криви стебла и клони. Геогр. VIII кл, 1958, 126.


Източник: Речник на българския език (онлайн)