ЛЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. 1. Ласкав. Силно покъртен от голямата чест, която ми е направил Съюза в годишното си събрание, като ме е прогласил свой почетен председател, спеша да изкажа дълбоката си благодарност за това лестно внимание. Ив. Вазов, НП, 195.
2. Ласкателен, лъстив. И отмети [Телерик] Копрониму сос тоя начин: писа му послание лестно така, Константину царю греческому радоватися. Хр. Павлович, Ц, 25. Това са титли твърде лестни за хора, които делата им ги показват не съвсем честни. П. Р. Славейков, ПХС, 12.