ЛЕСТЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. 1. Грижа се за животни. Освен това пращаме по тях [малките агънца] и един-двама овчари заедно с най-стария и опитен кехая, който е длъжен 40 дни у дома си да не стъпя, а там деня нощя да бди и да трепере над това още глупаво стадо, .. и всякак да му лести в храна и кръмило. Хр. Данов, Лет., 1869, 163.
2. Прен. Угаждам на някого, грижа се за някого. Дал сто заръки [на жена си], да угажда на майка му за сичко и да ѝ пригажда и лести доколкото може повече. Нар. прик., СбНУ XXXI, 115.
ЛЕСТЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Глезя се, държа се неприлично.
2. Разголвам се, заголвам се (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Ходя леко облечен (Вл. Георгиев и др., БЕР).