ЛЕТА̀ЛО, мн. -а̀, ср. 1. Рядко. Изработен от човек предмет, който лети. Георги обичаше да играе и с хвърчила. Харесваше му полетът на пъстрите хартиени летала. КГ, 1972, кн. 1, 4.
2. Остар. Авиац. Летателен апарат, самолет. Под нас, много близо до земята се виждаше една ескадрила неприятелски летала, току-що излетели — вероятно ловджии — тръгнали да ни гонят. В. Балан, СЛ, 66. Тези два апарата имаха една особеност, каквато германските апарати отдавна вече нямаха: въртящият се мотор. Тук оста е закрепена здраво за самото тяло на леталото, а витлото, поставено върху самия нос на мотора, се върти наедно с целия мотор около оста. В. Балан, СЛ, 161.