ЛЀТАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Летя. Натоварил и баща ми, целунал конете по ноздрите .. и шибнал с камшика остървено. — Хайде, Круме и ти, Асене, летайте и хвърчайте, добро да сторим, добро! — крещи Марин и все шиба ли, шиба конете. Й. Вълчев, РЗ, 12. „Ме удри една клета самовила по нога, та от таа болещика непара можеф да летам бързо“ — му рекла страчката на царот. Нар. прик., СбНУ XII, 160.