ЛЕТАРГЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Летаргичен. ● Обр. Погрешно е .. да се мисли, че българите прекараха цялото свое робство в летаргически сън и че се събудиха тепърва в края на XVIII век от някаква петвековна дрямка. Ив. Шишманов, Избр. съч. 37. Тя [науката] е, думам, която ще разбуди от летаргическия сън заспалия ни народ. У, 1871, бр. 16, 246.
ЛЕТАРГЍЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. летаргически; дълбоко, непробудно. Не са окопища и не иде на себе си тъй скоро този, който е бил толкоз тежко и продължително примрял или летаргически заспал! Г, 1863, бр. 4, 27.