ЛЀТВА ж. 1. Тясна, тънка и дълга дъсчица, която се използва за обковаване на таван, за ограда, за сковаване на леки предмети, като декоративен елемент в строителството на къщи и другаде. Стругарят почисти тезгяха, скова едно сандъче от летви и прибра в него инструментите. А. Гуляшки, МТС, 277. Той излезе на двора, покатери се на една стълба и почна да откачва низите с тютюн от дървените летви, заковани върху лицето на къщата. Д. Димов, Т, 12. Ами знаеш ли, че трябва да заковеш десетина летви на тарабата, че да не минават комшийските кокошки. Сп. Йончев, СбСт, 150. Тази нощ спахме в една плевня. Сградата имаше приземие, .., и втори етаж, обкован отвън с летви, пълен с току-що нахвърляна ръжена слама. Сл. Трънски, Н, 84. Мазилката от тавана беше опадала и между посивелите летви връхлиташе вятър едновременно през строшените керемиди и през счупеното от камък стъкло на прозореца. В. Нешков, Н, 113. // Такава дъсчица като ограничител на височината при скок на височина. Рекордьор! / Няма спор! Пръв атлет е наш Григор! / .. / Летва досега не счупи. / Виж трофеите му ти: / пет медала, седем купи, / сто и седем грамоти. Цв. Ангелов, СГ, 102.
2. Пръчица, елемент от устройството на някои машини и механизми в миналото. Летвата на воденичния кош се беше счупила.
◊ Вдигам / вдигна високо летвата. Разг. Повишавам изискванията към себе си или към някой друг.