ЛЀТЕ нареч. През лятото, през лятно време. Право насреща тоя простор се прегражда от зъбчатата верига на Рила — зиме бял сън, лете синкаво видение. Елин Пелин, ПБ, 5. В реките у умерените страни придохожда вода от бързото разтопявате на снега пролет, а някой път и лете, от дъждовете. К. Смирнов, З, 58. Листата пролет растат, лете ся държат, а есен капят Д. Мутев, ЕИ, 85. Няма там, аго, по вази, / няма там стени таквизи / зиме със здравчец обрасли, / лете със сива лиляка. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. Който лете пладнува, зиме гладува. Послов. Лете без аба, зиме без торба не ходи. Послов.
◊ Един ум за зиме ли, за лете ли. Разг.; Един акъл за зиме ли, за лете ли. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой забрави, не се сети навреме нещо или сбърка нещо съвсем просто.