ЛЀТЕМ. Нареч. Остар. и диал. Лете; през лятото. В България летем по полето е топло, а по планината хладно. Ив. Богоров, КП, 1974, кн. 1, 7. Някои гозби, които са смилат яко добре зиме, мъчно са смилат летем. Ив. Богоров, СЛ, 13.
