ЛЀТЕН, ля̀тна, ля̀тно, мн. лѐтни, прил. 1. За период от време — който се включва във времетраенето на лятото, който е през лятото. Сутрешната прохлада изчезваше и над ожънатите ниви се спущаше омарата на летния ден. Д. Димов, Т, 41. Лятно време ходеше с овцете сам, зиме мъкнеше тор, носеше сено, работеше най-тежката и нечиста работа. Й. Йовков, ΒΑΧ, 119. Сега-засега пътят не представлява кой знае какви чудеса, но аз предвкушавах онази прелест, която ще представлява проходът през пролетните и летни месеци. Ал. Константинов, Съч., 218. Неочаквано за летния сезон небето се покри с черни дъждоносни облаци. Гората потъмня съвсем. Рукна обилен дъжд. К. Ламбрев, СП, 321. Лятна нощ ся превалява / и след лъскава зора / слънцето трепти, изгрява / из зелената гора. Й. Груев, Г, 13. Млого си здраве / на мама носете, / мама да ми доди / по зима Никулден, / .. Пък аз ща и ида, / по летен Гергьовден. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 73. Летен ден за зимна неделя. Погов. Лятно време и на трън колак има. Послов.
2. Обикн. за природно явление (дъжд, вятър и под.) — който е характерен за лятото, присъщ на лятото. Изля се дъжд като из ведро. И като всеки летен дъжд, премина скоро. Й. Йовков, ЖС, 66. Шумата лъщеше като медна трапеза, а нивите, посивели от лятната жега, губеха очи подир бели, далечни облаци. К. Петканов, СВ, 187. В безмълвната тишина на нощта, напоена с лятна задуха, нищо друго не се чуваше, освен песента на щурците. Й. Йовков, Ж 1930, 171. — Да няма пролетния вихър, / да няма лятната омара, / да е макар като във църква тихо / и сетната свещица да догаря, но само да е топло... Е. Багряна, ЗМ, 25. Жежкото августно слънце неусетно наклони към запад. Лятната мараня бързо почна да отстъпва на свежата вечерна прохлада. Ц. Церковски, Съч. III, 23. Ударило ситна летна роса, / та намокри байрак на планина. Нар. пес., СбВСтТ, 303.
3. Който става, извършва се през лятото. Привършат се летните работи, или дойде празник, селяните останат празни. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 75. След едно събрание, в което са били определени членовете на трупа за лятна обиколка в провинцията, интендантът Миларов вмъква лица, които не са желани от трупата. Ст. Грудев, ХБ, 62.Младата лъскава кожа беше тъмнозлатиста — още не беше изчезнал летният загар по нея, придобит по бреговете на Охридското езеро. Д. Талев, С II, 134. Аз еднакво обичам и зимните, и летните излети. Д. Калфов, Избр. разк., 49. Мина са и есен, свършиха са летните вънкашни разходки, удари Пеньо сега по селата да пиянствува. Ил. Блъсков, ПБ II, 98. Лятна ваканция. Лятна практика. Лятна оран. Летни състезания. Лятна сесия. // Който приключва през лятото. Летен семестър.
4. Който се използва, служи за през лятото. Тя отиваше да чете в градината. Носеше светла лятна рокля, тъмни очила и обувки с ниски токове, обути на бос крак. Д. Димов, Т, 84. После затрещяха камиони, натъпкани с въоръжени до зъби войници в пепелявозелени летни куртки. Ем. Коралов, ДП, 22. Три хиляди души, въоръжени с лъкове, копия и мечове, обкръжиха своя юначен император и го отведоха в летния дворец на крепостта Кипсела. А. Каралийчев, ПГ, 93. Тръгнахме и се упътихме към една лятна къпалия, с широк басейн. Ал. Константинов, БГ, 12. Летен курорт. Летен костюм. Летен лагер. Лятна кухня. Лятна резиденция. Лятно кино. Летни дрехи.
5. За житни култури и някои цветя — който се сее през пролетта. Зимните посеви бяха повредени, с летните трябваше да се бърза. К. Петканов, СВ, 15. Орачете сеят или есен, или пролет. .. Пролет сеят летнина: ечмен, овес, просо, царевица, лятна ръж и пшеница. Д. Манчев, БЕ II, 88. Който е зел под наем земя с условие да я сее с каквото ще, може през нея година да сее земята едно подир друго с летни и зимни семена. ДЗОИ III (превод), 122. В моята мала градинка / доста е мене, що имам: / всякакви ружи шарени, / .. / карамфил зимен и летен, шибой ми кичест ператен / и морав стратул бархатен. Π. Ρ. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939-940.